Да се нарекат митовете мистични приказки не е правилно. Практически всички
те се основават на съвсем земни събития. Но присъствието на някакви
изключителни персони, притежаващи определено могъщество, придава на тези
истории вълшебство. И разбира се, всеки от митовете съдържа полезна информация
за представителите на един или друг зодиакален знак.
Митовете на стихията ОГЪН
Всички „огнени” знаци на Зодиака са мъжки.
Овен (Ариес) – агнец със златисто руно
Именно с него е
свързана историята за златното руно.
Синът на бога на ветровете Еол – Атамант, живеел и царувал в Беотия. Царят бил
справедлив, добър, народът го обичал, децата му – също. Майка на две от децата
му – Фрикс и Хела, била богинята на облаците Нефела. Но Атамант й изневерил и
се оженил за магьосницата Ино. Тя му родила двама синове. Ино искала нейните
деца да бъдат наследници на престола и решила да погуби Фрикс и Хела. Извикала
при себе си всички жени от царството и ги убедила да изсушат в горещи фурни
житото за посев. Излъгала ги, че ако направят това, реколтата ще бъде невиждано
богата. Наивните жени послушали магьосницата и опекли житото. Мъжете им, без да
подозират нищо, го засели и на следната година не поникнало нищо. Настъпил
повсеместен глад и мор по хора и добитък.
Атамант решил да изпрати пратеници в Делфи да попитат пророчицата на бог
Аполон, коя е причината за настъпилото неплодородие. Преди да тръгнат за Делфи,
Ино подкупила пратениците и ги уговорила като се върнат да кажат, че уж Пития е
казала, Атамант да принесе в жертва на боговете децата си Фрикс и Хела. Когато
пратениците се върнали от Делфи и предали "отговора" от Пития, Атамант
потънал в дълбока скръб, но наредил да принесат в жертва Фрикс и Хела.

По пътя към мястото за жертвоприношение се появил овен, чието руно блестяло
като злато, изпратен от Нефела, богинята на облаците, родната им майка, за да спаси
децата. Подложил овенът гърба си, децата
го възседнали и той полетял над сушата и морето. Бързо се носело животното. Под
него се простирали поля и гори, а между тях се виели сребърни реки. Овенът се
носел по-високо дори от планините. Това толкова изплашило малката Хела, че от
страх тя не успяла да се задържи за животното. Момичето паднало от гърба му в
бурните морски води и вечно шумящите вълни го погълнали. Нарекли морето, в
което се удавила Хела, Хелеспонт (морето на Хела; сегашния проток Дарданелите) (Мраморно
море).
Овенът отнесъл Фрикс на север в далечната Колхида, където царувал Еет – синът на
Хелиос. Еет с радост посрещнал Фрикс. Златния овен той принесъл в жертва на
Зевс, а златното руно на овена закачил на най-високия дъб в свещената гора на
бога на войната Арес и поставил там дракон, който никога не заспивал и за да го
пази, непрекъснато бълвал огън и пламъци.