петък, 1 юли 2011 г.

Легендите за зодиакалните знаци - 2


Да се нарекат митовете мистични приказки не е правилно. Практически всички те се основават на съвсем земни събития. Но присъствието на някакви изключителни персони, притежаващи определено могъщество, придава на тези истории вълшебство. И разбира се, всеки от митовете съдържа полезна информация за представителите на един или друг зодиакален знак.


Митовете на стихията ОГЪН
Всички „огнени” знаци на Зодиака са мъжки.

Овен (Ариес) – агнец със златисто руно
Именно с него е свързана историята за златното руно. Синът на бога на ветровете Еол – Атамант, живеел и царувал в Беотия. Царят бил справедлив, добър, народът го обичал, децата му – също. Майка на две от децата му – Фрикс и Хела, била богинята на облаците Нефела. Но Атамант й изневерил и се оженил за магьосницата Ино. Тя му родила двама синове. Ино искала нейните деца да бъдат наследници на престола и решила да погуби Фрикс и Хела. Извикала при себе си всички жени от царството и ги убедила да изсушат в горещи фурни житото за посев. Излъгала ги, че ако направят това, реколтата ще бъде невиждано богата. Наивните жени послушали магьосницата и опекли житото. Мъжете им, без да подозират нищо, го засели и на следната година не поникнало нищо. Настъпил повсеместен глад и мор по хора и добитък. 

Атамант решил да изпрати пратеници в Делфи да попитат пророчицата на бог Аполон, коя е причината за настъпилото неплодородие. Преди да тръгнат за Делфи, Ино подкупила пратениците и ги уговорила като се върнат да кажат, че уж Пития е казала, Атамант да принесе в жертва на боговете децата си Фрикс и Хела. Когато пратениците се върнали от Делфи и предали "отговора" от Пития, Атамант потънал в дълбока скръб, но наредил да принесат в жертва Фрикс и Хела.

По пътя към мястото за жертвоприношение се появил овен, чието руно блестяло като злато, изпратен от Нефела, богинята на облаците, родната им майка, за да спаси децата. Подложил овенът гърба си,  децата го възседнали и той полетял над сушата и морето. Бързо се носело животното. Под него се простирали поля и гори, а между тях се виели сребърни реки. Овенът се носел по-високо дори от планините. Това толкова изплашило малката Хела, че от страх тя не успяла да се задържи за животното. Момичето паднало от гърба му в бурните морски води и вечно шумящите вълни го погълнали. Нарекли морето, в което се удавила Хела, Хелеспонт (морето на Хела; сегашния проток Дарданелите) (Мраморно море).
Овенът отнесъл Фрикс на север в далечната Колхида, където царувал Еет – синът на Хелиос. Еет с радост посрещнал Фрикс. Златния овен той принесъл в жертва на Зевс, а златното руно на овена закачил на най-високия дъб в свещената гора на бога на войната Арес и поставил там дракон, който никога не заспивал и за да го пази, непрекъснато бълвал огън и пламъци. 

От съвременна гледна точка тази героична постъпка се превърнала в трагедия. По митологичните понятия обаче онези, които били принасяни в жертва на боговете (Зевс и боговете на Олимп), се увековечавали и това се смятало за благодеяние. Загдето овенът спасил живота на Фрикс, боговете го превърнали в съзвездието Овен и го оставили на небето. Този мит напълно отговаря на характера на Овена – той може да изглежда много кротък на вид, но в решаващата минута е способен да бъде решителен.

Лъвът - символ и атрибут на властта
Немейският лъв в древногръцката митология е ужасяващо чудовище, което опустошавало околностите на град Немея, откъдето дошло и името му. Бил удивително едър и имал твърда като стомана кожа, неуязвима за оръжия. Да убие Немейския лъв и да донесе кожата му била първата задача, която цар Евристей поставил на Херкулес. Дълго търсил Херкулес леговището на звяра, но накрая го намерил в една голяма пещера. Притаил се и го зачакал да се покаже.



Щом лъвът се появил, Херкулес пуснал по него няколко стрели, но те само раздразнили животното. Лъвът побеснял, а Херкулес се хвърлил към него, ударил го с боздугана си и го доубил с голи ръце. Метнал убитото животно на гръб и отишъл в Немея, където положил началото на Немейските игри, по време на които в цяла Гърция прекратявяли войните и царувал всеобщ мир. А когато Херкулес се върнал в Микена жив и здрав и с убития лъв, Евристей се ужасил от мисълта каква огромна сила притежава. Зевс отбелязъл първия подвиг на своя син, като създал на небето съзвездието Лъв.

От гледна точка на митологията Лъвът е символ на запазването на царската власт, неин атрибут. А влиянието на този зодиакален знак се изразява в чувството на гордост и голямо самоуважение.
 


Стрелецът - мъдър кентавър
Той е митологично същество. До кръста е човек, а в долната си част е кон. В астрологията се смята за двоен знак. Митът за Стрелеца е митът за мъдрия кентавър Хирон, син на Кронос и океанидата Филира, които се оженили тайно от Рея. Хирон се родил полукон-получовек, тъй като Кронос, настигнат от Рея, се превърнал в кон. След като видяла ужасното си дете, Филира поискала боговете да я превърнат в каквото и да е, само да е далеч от него. Превърнали я в липа.
Хирон учи Ахил да стреля с лък

Останал сам, изоставен и от баща си, Хирон се отдал на учение. Натрупал много знания, научил се да свири изкусно на лира, изучил целебните свойства на билките. Смятат Хирон за първия астролог. Живеел в пещера в Тесалия, където обучавал своите ученици. Хирон, за разлика от другите кентаври се отличавал с мъдрост и добронамереност и е възпитател на много герои – Тезей, Язон, Ахил, Орфей, на близнаците Аполон и Артемида. Името на Хирон говори за изкусна ръка (гр.χερι, "ръка"). В битката на Херкулес с кентаврите, Хирон случайно е уцелен от напоените с отровата на Лернейската хидра стрели на своя приятел, Херкулес. Страдайки от неизлечима рана, безсмъртният Хирон пожелал смъртта, отказвайки се от безсмъртието си в замяна на освобождението на Прометей. След смъртта си за своите добри дела боговете го поставили на небето като съзвездието  Стрелец, според други – като Кентавър.

Дори в митологията знаците на зодиака са подложени на процеса на еволюцията.
Какво обединява огнените знаци:
ярката постъпка;
действията за нечие благо или за нещо добро.

Качествата им:
Овенът е стихийният марсиански огън, увереност, енергия, остроумие;
Лъвът е благородният звяр, ръководен от Слънцето – властта, а Лъвът е неин символ; най-доминиращият, творчески и екстровертен знак в Зодиака. Лидери по рождение, те или подкрепят статуквото, или вдигат бунт срещу него.
Стрелецът е огънят, управляван от стихията на планетата Юпитер (кентавърът означава човешкото, духовното начало), спонтанни и ентусиазирани, имат пословичен късмет във взаимоотношенията. Кентавърът е известен и като ловец в гръцката митология. Символично този знак означава търсене на истината и знанието, както и постоянният стремеж към приключения и нови идеи.
(Следва продължение)