Легендите за зодиакалните знаци - 4

Митове за стихията ВОДА
Нашите предци предполагали, че източникът на целия живот е водата.
Водата символизира:
•  основата на всички неща;
•  пълните възможности, изобилие и плодовитост;
•  оплодотворяващата способност на мъжкото начало;
•  смесването на елементите и първичния хаос;
•  способността към трансформация (пара, град, сняг, лед).
В различните гадателни системи хората често прибягвали до тълкуване на образите, появяващи се във водата. Тази древна традиция обосновава използването на кристалните топки и „мистичните” кристали в езотериката.

Рак.  Митът за победителя на чудовищата

След първия подвиг царят на Микена Евристей помолил Херакъл (Херкулес) да убие Лернейската хидра. Това било чудовище с тяло на змия и девет глави на дракон, било родено от Тифон и Ехидна, живяло в блатата край град Лерна и изпълзявайки от своето леговище, опустошавало околността. Борбата с деветглавата хидра била опасна, защото една от нейните глави била безсмъртна. Херакъл тръгнал на път заедно Йолай, син на един от местните владетели. Като стигнал до блатото, оставил Йолай с колесницата наблизо в гората, а сам се отправил са търси хидрата.

Намерил чудовището в пещерата. Нажежил Херакъл своите стрели до червено и започнал да ги пуска една след друга в хидрата. Атаката довела до ярост чудовището, то изпълзяло от мрака, изправила се хидрата страховито върху грамадната си опашка и искала да се хвърли върху героя, но Херакъл настъпил туловището й с крак, притиснал го към земята и започнал да избива главите една след друга. Хидрата обвила опашката си около краката на Херакъл и се опитала да го събори. От блатото изпълзял рак – отвратителното страшилище впило болезнено щипки в крака на Херакъл. А на мястото на всяка отсечена глава на хидрата  израствали две нови.

Легендите за зодиакалните знаци - 3

 Митовете на стихията ВЪЗДУХ

Близнаците  – олицетворяват легендата за братската любов. Някога живели двама братя - Кастор и Полукс. Полукс бил син на Зевс, главното божество в Пантеона на боговете на древна Гърция, а Кастор – син на царя, на човек. Те били готови да умрат един за друг. В боя Кастор бил ранен и умирал в ръцете на брат си. Полукс бил безсмъртен, но се обърнал към Зевс, своя баща, да му позволи да умре заедно с брат си, мотивирайки своето желание, че в самота безсмъртието става тежко бреме. Виждайки такава преданност и самоотверженост, Зевс заповядал братята да не се разделят. Заповядал им да бъдат винаги заедно, но един ден да прекарват в царството на мъртвите – при Аид, а на другия ден – на Олимп, на гости на боговете.

Легендите за зодиакалните знаци - 2

Да се нарекат митовете мистични приказки не е правилно. Практически всички те се основават на съвсем земни събития. Но присъствието на някакви изключителни персони, притежаващи определено могъщество, придава на тези истории вълшебство. И разбира се, всеки от митовете съдържа полезна информация за представителите на един или друг зодиакален знак.


Митовете на стихията ОГЪН
Всички „огнени” знаци на Зодиака са мъжки.

Овен (Ариес) – агнец със златисто руно

Именно с него е свързана историята за златното руно. Синът на бога на ветровете Еол – Атамант, живеел и царувал в Беотия. Царят бил справедлив, добър, народът го обичал, децата му – също. Майка на две от децата му – Фрикс и Хела, била богинята на облаците Нефела. Но Атамант й изневерил и се оженил за магьосницата Ино. Тя му родила двама синове. Ино искала нейните деца да бъдат наследници на престола и решила да погуби Фрикс и Хела. Извикала при себе си всички жени от царството и ги убедила да изсушат в горещи фурни житото за посев. Излъгала ги, че ако направят това, реколтата ще бъде невиждано богата. Наивните жени послушали магьосницата и опекли житото. Мъжете им, без да подозират нищо, го засели и на следната година не поникнало нищо. Настъпил повсеместен глад и мор по хора и добитък. 

Атамант решил да изпрати пратеници в Делфи да попитат пророчицата на бог Аполон, коя е причината за настъпилото неплодородие. Преди да тръгнат за Делфи, Ино подкупила пратениците и ги уговорила като се върнат да кажат, че уж Пития е казала, Атамант да принесе в жертва на боговете децата си Фрикс и Хела. Когато пратениците се върнали от Делфи и предали "отговора" от Пития, Атамант потънал в дълбока скръб, но наредил да принесат в жертва Фрикс и Хела.

По пътя към мястото за жертвоприношение се появил овен, чието руно блестяло като злато, изпратен от Нефела, богинята на облаците, родната им майка, за да спаси децата. Подложил овенът гърба си,  децата го възседнали и той полетял над сушата и морето. Бързо се носело животното. Под него се простирали поля и гори, а между тях се виели сребърни реки. Овенът се носел по-високо дори от планините. Това толкова изплашило малката Хела, че от страх тя не успяла да се задържи за животното. Момичето паднало от гърба му в бурните морски води и вечно шумящите вълни го погълнали. Нарекли морето, в което се удавила Хела, Хелеспонт (морето на Хела; сегашния проток Дарданелите) (Мраморно море).
Овенът отнесъл Фрикс на север в далечната Колхида, където царувал Еет – синът на Хелиос. Еет с радост посрещнал Фрикс. Златния овен той принесъл в жертва на Зевс, а златното руно на овена закачил на най-високия дъб в свещената гора на бога на войната Арес и поставил там дракон, който никога не заспивал и за да го пази, непрекъснато бълвал огън и пламъци.