Митове за стихията ВОДА
Нашите предци предполагали, че източникът на целия живот е водата.
Водата символизира:
• основата на всички неща;
• пълните възможности, изобилие и плодовитост;
• оплодотворяващата способност на мъжкото начало;
• смесването на елементите и първичния хаос;
• способността към трансформация (пара, град, сняг, лед).
В различните гадателни системи хората често прибягвали до тълкуване на образите, появяващи се във водата. Тази древна традиция обосновава използването на кристалните топки и „мистичните” кристали в езотериката.
Рак. Митът за победителя на чудовищата
След първия подвиг царят на Микена Евристей помолил Херакъл (Херкулес) да
убие Лернейската хидра. Това било чудовище с тяло на змия и девет глави на
дракон, било родено от Тифон и Ехидна, живяло в блатата край град Лерна и
изпълзявайки от своето леговище, опустошавало околността. Борбата с
деветглавата хидра била опасна, защото една от нейните глави била безсмъртна.
Херакъл тръгнал на път заедно Йолай, син на един от местните владетели. Като
стигнал до блатото, оставил Йолай с колесницата наблизо в гората, а сам се
отправил са търси хидрата.
Намерил чудовището в пещерата. Нажежил Херакъл своите стрели до червено и
започнал да ги пуска една след друга в хидрата. Атаката довела до ярост
чудовището, то изпълзяло от мрака, изправила се хидрата страховито върху грамадната
си опашка и искала да се хвърли върху героя, но Херакъл настъпил туловището й с
крак, притиснал го към земята и започнал да избива главите една след друга.
Хидрата обвила опашката си около краката на Херакъл и се опитала да го събори.
От блатото изпълзял рак – отвратителното страшилище впило болезнено щипки в
крака на Херакъл. А на мястото на всяка отсечена глава на хидрата израствали две нови.
