Стихия: ВЪЗДУХ
Винаги близо един до друг
Те се заселиха на земята заедно с първите хора. Постоянно ги съпровождаха и бяха винаги до тях. Можеха да съществуват и поотделно. И това се случваше, но рядко и рано или късно те се срещаха. Отново се срещаха. Защото така е устроен човекът.
Тя беше красива и добра, Той - бодлив и неприятен.
Тя беше светла и радостна, Той - мрачен и печален.
Тя носеше на хората топлина и надежда, Той - студ и завист.
Тя изпълваше сърцата и мислите, Той - ги опустошаваше и отнемаше силите.
Тя идваше, за да помогне, да умре и да възкръсне отново. Той живееше постоянно, променяйки своя облик и местожителство.
Нея я обичаха всички, пазеха я и копнееха за нея, Него го ненавиждаха и се опитваха да Го изгонят.
Но хората зависеха еднакво и от двамата.
