Зодиакални знаци и притчи: Близнаци, Везни, Водолей

Стихия: ВЪЗДУХ

Винаги близо един до друг
Те се заселиха на земята заедно с първите хора. Постоянно ги съпровождаха и бяха винаги до тях. Можеха да съществуват и поотделно. И това се случваше, но рядко и рано или късно те се срещаха. Отново се срещаха. Защото така е устроен човекът.

Тя беше красива и добра, Той - бодлив и неприятен.
Тя беше светла и радостна, Той - мрачен и печален.
Тя носеше на хората топлина и надежда, Той - студ и завист.
Тя изпълваше сърцата и мислите, Той - ги опустошаваше и отнемаше силите.
Тя идваше, за да помогне, да умре и да възкръсне отново. Той живееше постоянно, променяйки своя облик и местожителство.
Нея я обичаха всички, пазеха я и копнееха за нея, Него го ненавиждаха и се опитваха да Го изгонят.
Но хората зависеха еднакво и от двамата.

И така беше винаги. Отначало идваше Тя, след нея неотстъпно я следваше Той. Дори да не го забелязваха, Той все едно беше там. Той разваляше живота на хората с дребни пакости и големи неприятности. А най-главното - Той пречеше на Нея. Той й пречеше в Нейната работа. Понякога едва появила се, Тя вече търпеше поражение от Него. И плановете на човека оставаха само планове. Ох, колко много още несъздадено беше разрушил Той на Земята. Защото, срещайки го в самото начало на пътя, на Нея й беше трудно да заобиколи онази преграда, която Той вече беше поставил пред човека. И още повече пък, да победи.

В самия разгар на Нейната работа, Той й пакостеше не по-малко. Неговата главна задача беше и е да не й даде заедно с човека да стигне до целта. И колко често човекът не слушаше Нея и се връщаше, стигнал до половината на пътя, заради Неговите заплахи.

Дори на самия финал Той можеше да я настигне и да я отхвърли назад. И на човека без Нея му оставаше само да съществува. Защото без Нея не е възможно да се живее.

Без Нея животът губеше смисъла си и Той завладяваше смисъла. Той правеше обикновения ден сив и безжизнен, а нощта изпълваше с безсъние и кошмари. Човек няма сили да се справи сам с Него. Лечение при психиатър, приемане на силни лекарства помагат само за известно време. Да го излекува можеше само Тя. Тя идваше и носеше в себе си светлина и бъдеще.

Но и само с Нея не беше толкова просто. Тя изцяло завладяваше човека и понякога той вървеше след Нея с цената на живота - своя и чуждия. Тя тържествуваше победно, а човекът, който Я бе изгонил, ставаше Неин заложник. И вървеше, без да забелязва нищо и никого наоколо. И човекът отиваше при Нея. По-нататък настъпваше самотата, Тя тихо се топеше, а след това незабелязано се прокрадваше Той.

За щастие човек рядко ги среща поотделно. Така продължават да ходят заедно по Земята - Той и Тя. Страхът и Мечтата.
И без Страха трудно ще откриеш Мечтата. Често пъти именно Страхът ражда Мечтата.
А след Мечтата винаги върви Страхът. Страхът - "а ако не се сбъдне?"

И трябва да направим така, че Страхът да не пречи на Мечтата да се осъществи.
И Мечтата да победи Страха.


Притча за двата вълка

Някога много отдавна старият индианец разказвал на своя внук за истините в живота:
 -- Във всеки човек тече борба, която много прилича на борбата между два вълка. Единият вълк представлява злото - завист, ревност, съжаление, егоизъм, амбиции, лъжа... Другият вълк  - това  е доброто - мир, любов, надежда, истина, доброта, вярност...

Малкото индианче се трогнало до дъното на душата си от думите на дядо си, замислило се, а после попитало:

 -- И кой вълк побеждава накрая?
Старият индианец едва забележимо се усмихнал и отговорил:
 -- Винаги побеждава вълкът, когото ти храниш.



Тримата каменоделци

В началото на XIV век в Централна Европа се строял великолепен храм. Работата по строежа ръководел свещеник, комуто поръчали да следи работата на всички черноработници и майстори.

Свещеникът решил да погледне как работят каменоделците. Той избрал трима от тях, които заемали три различни позиции, представени в тяхната професия. Приближил се до първия от тях:

 - Брате, разкажи ми за твоята работа.

Каменоделецът се откъснал от работата си и със сподавен глас, пълен със злоба и негодование,

му отговорил:

 — Както виждаш седя пред каменен блок висок един метър, с дължина и ширина половин метър. И с всеки удар на длетото по този камък чувствам как си отива частичка от живота ми. Погледни, ръцете ми са охлузени и покрити с мазоли. Лицето ми се съсухри, а косите побеляха. Тази работа никога няма да свърши, тя продължава безкрайно, ден след ден. Това ме износва. Къде е удовлетворението? Ще умра много преди този храм да бъде построен.

Монахът  се приближил до втория каменоделец.

- Брате - казал той, разкажи ми за твоята работа.

- Отче, - отговорил каменоделецът с тих, спокоен глас, - както виждаш, седя пред каменен блок

висок един метър, широк и дълъг половин метър. И с всеки удар на длетото по камъка чувствам,

че създавам живот и бъдеще. Погледни, смогнах да направя така, че моето семейство да живее в

удобен дом, много по-хубав от този, в който израснах аз. Децата ми ходят на училище. Без съмнение те ще постигнат в живота си повече от мен. И всичко това стана възможно благодарение на моята работа. Аз отдавам на строежа своето умение и той също ми дава.

Монахът се приближил до третия каменоделец.

 - Брате - казал той, разкажи ми за своята работа.

 - Отче, - отговорил каменоделецът, усмихвайки се широко, с глас, пълен с радост, - виждаш ли, аз седя пред каменен блок висок един метър, широк и дълъг  - половин метър. И с всяко докосване на длетото до камъка аз чувствам, че изсичам своята съдба. Погледни, нали виждаш какви прекрасни форми излизат от камъка. Като седя тук, аз не само въплъщавам своето умение и своя занаят, аз влагам в онова, което ценя и в което вярвам. Вселената, отразена в храма, ще въздаде всекиму от нас. Тук, около този камък, аз съм в мир със себе си и знам, че макар да не видя храма завършен, той ще стои още хиляди години, олицетворявайки онова, което е истинското в нас и служейки за целта, заради която Всемогъщият е изпратил и мен на тази земя.

Монахът се отдалечил и известно време размишлявал върху това, което чул. После заспал спокойно, както отдавна не бил спал, а на следващия ден се освободил от пълномощията на ръководител на строежа и предложил тази длъжност на третия каменоделец.