Законите на Космоса гласят: "каквото е отгоре, това е и отдолу". Този велик закон на Подобието е стигнал до нас от древноегипетския жрец астроном Хермес Трисмегист (три пъти най-велик). Какво означава това? Това, че законите на движение на звездите и планетите важат и в подлунния свят. Върху това се основава и работи астрологията. А съвсем не на твърдението, че ни управляват директно знаците на Зодиака, планетите и звездите.
От гледна точка на физиката, заобикалящото ни Пространство (от близкия "земен" Космос до орбитата на Луната и Слънчевата система) в съвкупността на своите свойства представляза за планетата Земя онзи "бульон", в който тя плува, живее и се "вари". Ненапразно нашият свят наричат подлунен - всички ние, състоящи се предимно от вода, се подчиняваме на нейните приливи и отливи, на нейните фази и затъмнения.
Всеки обикновен човек лесно се наблюдава от астролога и се описва ежедневно в прогнозите за деня според състоянието на Луната и нейното взаимодействие с другите планети. Докато в своето движение Луната не контактува със Слънцето и останалите планети, променяйки своето качество в зависимост от това взаимодействие, с нас нищо особено не се случва. Всички разговори за това, че върху някои от нас влияят звездите, че всеки си има призвание, своя звезда и т н. е нищо повече от високопарни твърдения, нищо освен грехът гордост.
Трябва да си Махатма, Буда или Христос, за да възприемеш през орбитата на Луната, независимо от нейните вибрации, енергиите на далечните планети и нещо повече - от звездите. Трябва да си държавен мъж, за да се изправиш в силата си поне до непосредственото възприемане на енергетиката на Юпитер и Сатурн. Трябва да си силен лидер или глава на най-могъщата държава, за да живееш и действаш в руслото на вибрациите на Плутон (енергията на огромните егрегори и широки народни маси като цяло). За да се възприеме поне тъничка струйка енергия с подобна сила и честота, на човека обикновено са необходими две десетилетия усърдно да се занимава с астрология, езотерика или философия, да стане талантлив и дори гениален учен.
Източната астрология има Лунна природа и основа. Там човекът и досега се смята за частица от своята среда. Гордостта и самомнението на западния човек е породило друга концепция - човекът е подобен на Слънцето, той е уникален и има свободна воля не само в рамките на обществото, но и като "покорител на природата" дори на Космоса. Наистина, една малка част от Човечеството сега е преминала в друго качество. Но само малка част. Не бива да се залъгваме, приобщавайки бездомника, домакинята и потребителя, живеещи на ниво чисто потребление, и понякога просто оцелявайки, към космическия човек . Но трябва да се стремим към звездите, към звездите в своята душа.
На всички пожелавам високи душевни стремежи и скромност в претенциите за "издигнатост".
0 коментара:
Публикуване на коментар