Стихия ЗЕМЯ
Планината и Магаренцето
Малкото магаренце вървяло по планинската пътека, теглейки малка каручка, натоварена с какво ли не. "Колко е забавно това магаренце - помислила си планината. - Защо мъкне след себе си тези никому ненужни боклуци?"
И решила планината да се пошегува с магаренцето. Хвърлила тя от високото в каручката на магаренцето голям сив камък. Магаренцето както си вървяло, така и продължило да върви."Какво странно магаренце" - помислила планината и хвърлила в каручката още един голям камък. Магаренцето продължавало упорито да тегли своята малка каручка. По пътя го срещали хора и го питали: "Защо мъкнеш със себе си тези безполезни камъни? Не е ли по-добре да спреш и да ги изхвърлиш от каручката? Веднага ще ти стане по-леко."
Но магаренцето гледало неразбиращо хората и цялото в пот, упорито вървяло напред, мъкнейки след себе си каручката с камъните. А Планината все повече и повече се надсмивала и забавлявала с магаренцето, учудвайки се на неговата упорита глупост и подхвърляйки в каручката му още и още камъни.
"Колко е тежък е моят товар" - помислило си магаренцето, задъхвайки се от непосилното бреме. И... издъхнало.
