неделя, 2 декември 2012 г.

3-9 декември: Младост, зрелост, старост - кога даваме, кога получаваме?


"Всичко се връща отново" е израз, тясно свързан с принципите на цикличността в  астрологията. Въртят се планетите и заедно с тях, година след година се намотава кълбото на нашите лични преживявания, житейски опит, леко променяйки рисунъка  на нашата индивидуалност. Узряването е свързано с цикли от 12 и 29 години. Всеки такъв период променя социалната картина на нашия живот, води до постижения и социална зрялост.

В идеалния случай, всеки 12 години се разширяват нашите граници: расте тялото, интелектът, количеството знания, умения, социални контакти, лични постижения и значимостта на даден човек за определено общество. При някого тези процеси протичат мощно, при други - незабелязано: както си дошъл на този свят, така си и отиваш. Възрастта 12, 24, 36, 48, 60, 72, 84 е свързана със събития, продиктувани от потребността (често пъти несъзнателна) да се прекрачи някаква граница. Амбициозният човек започва да предприема нещо. Колкото е по-млад човек, толкова по-силен е стремежът към социална експанзия, но силата на тази експанзия е вродено свойство. Стремежът да се завоюват все нови и нови рубежи (в различни аспекти на битието) е максимален във възрастта до 36 години.

На 40-45 идва "кризата на средната възраст" и човек преразглежда всички свои постижения и загуби, изработвайки нова стратегия и тактика на съществуване в качествено друг възрастов период. От 29 до 58-60 години ние преживяваме пик на социалната активност. Но в средата на този път всеки е принуден да изживее кризата на четиридесетгодишните. В какво се състои тя?

Първоначалните импулси, чрез които сме израствали и активно взаимодействали в социума, в същото време почти изчерпват своята сила. Трябва да се търси нова "движеща сила", за да се живее пълноценно по-нататък. Тя може да се намери в допълнителното образование, в смяната на културната среда. Опитът "да се започне отначало" и да се "навакса пропуснатото" често пъти в тази възраст довежда до разводи и повторни бракове. Това, между другото е най-непродуктивният път: от себе си не можеш да избягаш, и от своите проблеми - също. Смисълът на социалното узряване е степента на отговорност, която човек е способен да поеме: семейство, кариера. Онзи, който е лишен от необходимата степен на отговорност, той нищо и не постига, а онова, което е постигнал, не е в състояние да го задържи.

До 27-29 години обществото все още ни "дава аванси", а после ние сме длъжни да ги отработваме. От 29 до 58 години изискванията към нас са не по-малко, отколкото възможностите, които ни се дават. В тази възраст се наблюдава своеобразен енергиен паритет: колкото сме способни да отдадем, толкова и сме получили. Авансите са свършили, живеем "на заплата". Онзи, който преди това във вид на аванси е натрупал повече, отколкото му е положено, изпитва разочарование от завишените очаквания, започва да говори за своя забележителен, но нереализиран потенциал.

До кризата на средната възраст животът, както  и да го въртиш, върви нагоре, най-малкото като себеусещане: аз съм млад! И изведнъж нещо започва да се изплъзва, да се пречупва... Фойерверките са угаснали, влюбванията са поомръзнали, звездите вече не падат толкова често върху пагоните и гърдите. Сега "трябва/не трябва" е много по-силно, от "искам/не искам". Онзи, който до тази възраст притежава достатъчно вътрешен потенциал, намира в себе си сили и ресурси, за да започне изкачването на нов връх. Онзи, който няма достатъчно личностен потенциал, приема всичко това като даденост, започва стремително да остарява и да се оплаква от живота, без да предприема нищо. Тежко се катери планината, ако вече не си много млад. Не всеки ще се реши на това. Който обаче намери в себе си "искрица интерес" към живота, направи усилие, ще получи богати дарове във вид на достойно социално положение.

Криво-ляво, повечето от нас доживяват до пенсия и влизат в третия възрастов период, който продължава от 58-59 години до 88-90 години. Какви задачи и ограничения ни поставя животът в тази възраст? Какви възможности ни дава? За ограниченията ние сме прекрасно осведомени. Задачите - всеки има своята, но общото е повече даваш, отколкото вземаш. Даваш на внуците, на обществото, на околната среда в различни аспекти на битието. Не искаш и не можеш да даваш доброволно, обстоятелствата се подреждат така, че в някакъв момент започват принудителни загуби. И не само на здраве. В позитивен план, процесът на отдаване е доброволен и полезен за самия човек - наставничество (позабравена дума от соцвремето, но пък е толкова точна, обемна), помощ на околните, учителстване. Всичко това има съзидателен характер за средата. В негативен план прекалено много хора тровят околната среда със своето съществуване - транслират в средата оплаквания, мърморене, изпросване на всякакви изгоди. А онзи, който и в последната третина на живота си носи позитивност, живее дълго и обкръжението му го цени. Не при всички се получава, но мнозина вървят към това. Това е и Пътят към Храма.

Вътре в тези три основни възрастови цикъла има множество други, не толкова дълги, върху които като върху сърцевина се намотава животът ни. Важно е да се върви в крак с Времето, да се живее според принципа: "Има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето. (Еклесиаст 3:1)

Н.Чиркова

Ето седмичната астропрогноза за всеки зодиакален знак.