петък, 8 юли 2011 г.

Легендите за зодиакалните знаци - 4


Митове за стихията ВОДА
Нашите предци предполагали, че източникът на целия живот е водата.
Водата символизира:
•  основата на всички неща;
•  пълните възможности, изобилие и плодовитост;
•  оплодотворяващата способност на мъжкото начало;
•  смесването на елементите и първичния хаос;
•  способността към трансформация (пара, град, сняг, лед).
В различните гадателни системи хората често прибягвали до тълкуване на образите, появяващи се във водата. Тази древна традиция обосновава използването на кристалните топки и „мистичните” кристали в езотериката.

Рак.  Митът за победителя на чудовищата
След първия подвиг царят на Микена Евристей помолил Херакъл (Херкулес) да убие Лернейската хидра. Това било чудовище с тяло на змия и девет глави на дракон, било родено от Тифон и Ехидна, живяло в блатата край град Лерна и изпълзявайки от своето леговище, опустошавало околността. Борбата с деветглавата хидра била опасна, защото една от нейните глави била безсмъртна. Херакъл тръгнал на път заедно Йолай, син на един от местните владетели. Като стигнал до блатото, оставил Йолай с колесницата наблизо в гората, а сам се отправил са търси хидрата.



Намерил чудовището в пещерата. Нажежил Херакъл своите стрели до червено и започнал да ги пуска една след друга в хидрата. Атаката довела до ярост чудовището, то изпълзяло от мрака, изправила се хидрата страховито върху грамадната си опашка и искала да се хвърли върху героя, но Херакъл настъпил туловището й с крак, притиснал го към земята и започнал да избива главите една след друга. Хидрата обвила опашката си около краката на Херакъл и се опитала да го събори. От блатото изпълзял рак – отвратителното страшилище впило болезнено щипки в крака на Херакъл. А на мястото на всяка отсечена глава на хидрата  израствали две нови.
Херакъл призовал на помощ Йолай, който му помогнал да убие огромния рак, а след това запалил единия край на близката гора и с горящи дървета започнал да обгаря шията на хидрата след всяка отсечена глава. Новите глави спрели да израстват и хидрата се съпротивлявала все по-слабо. Най-накрая и безсмъртната й глава изхвърчала. Лернейската хидра била победена. Херакъл заровил дълбоко безсмъртната глава на хидрата  и поставил отгоре й грамадна скала. След това разсякъл тялото на хидрата и потопил в отровната й жлъч своите стрели. Оттогава раните от стрелите на Херакъл станали нелечими.
В памет на този подвиг на Херакъл Зевс поставил на небесния небосвод рака и едно от зодиакалните съзвездия днес наричаме Рак.

Скорпион. Митът за победата и предателството
Най-красивото съзвездие, което можем да видим и в нашите ширини през зимата е Орион. така наричали сина на бога на моретата Посейдон. Веднъж по поръчение на боговете Орион изчистил остров Хиос от дивите зверове. Благодарните жители организирали пищно честване на героя, по време на което му поднесли щедри подаръци и го увенчали с лавров венец. Празникът се съпровождал с изпълнение на химни и танци на девойки. Сред танцуващите Орион видял красавицата Меропа, дъщеря на местния цар. Младите се харесали и Орион поискал ръката на девойката от баща й, царя. Бащата на красавицата обаче имал други планове и му отказал. Тогава Орион похитил любимата си.




Царят използвал хитрост и като догонил бегълците, се престорил, че дава съгласието си за брак и върнал влюбените в двореца. А през нощта упоил Орион и го ослепил. Посейдон, когато научил за предателството, се разгневил и помолил Хелиос да върне зрението на сина му. Като че ли въпросът за сватбата бил решен и след всички злощастия най-накрая трябвало да има щастие, но се намесила богинята Хера. Някога Орион случайно убил любимия бик на богинята. Знаейки, че Орион е ловък и добър ловец и няма равен на него, тя му пратила Скорпион, чието ухапване било смъртоносно. Орион загинал по време на лов, но по молба на безутешния Посейдон Зевс поставил неговия син на небето и дори направил така, че Орион да не може да се срещне с ужасния Скорпион. И наистина, съзвездията Орион и Скорпион никога не могат да се видят едновременно на небето.

Най-ярката звезда в съзвездието Скорпион се нарича Антарес. Това е червен гигант, който е 15 пъти по-голям от Слънцето и свети хиляди пъти по-ярко от нашето светило.Тя е една от най-ярките звезди на нощното небе.
 Във всеки хороскоп, където се прояви звездата Антарес, тя носи голям успех (в световен мащаб), но говори и за опасност от самоунищожение. С тази звезда хората могат да се хвърлят в крайности, да постигат всичко, за което само може да се мечтае, а после изведнъж да загубят всичко. Според астролозите тази звезда награждава своите носители със слава, с огромна сила, безстрашие, късмет в боя, способности на лидер, мъжка сексуалност, многобройно потомство, награждава с хипнотични способности и богатство, придобито във военни походи. Антарес спомага експанзията (завладява пространството като огън), но може да накаже с разрушения и пожари, с катастрофи и насилие. Антарес е свързан със стихията на Огъня и с огромна енергия. Затова Скорпион отчасти носи качества, присъщи на знаците от стихията на Огъня. Между другото, Антарес има водеща роля в хороскопа на Осама бен Ладен.

Риби.  Митът за всепобеждаващата любов

Първа красавица на Олимп по право смятали богинята на красотата и женската привлекателност Афродита, жизнерадостната красавица със златни къдрици.
Най-красивата легенда на Кипър разказва за нейното появяване в света в един залив на острова от изхвърлена на брега бисерна раковина. От удара в брега мидата се отворила и от нея излязла девойка с божествена красота. Боговете я взели на Олимп и я нарекли Афродита, а островът се смята за нейна родина. Афродита често отивала в родното си място. Нейната любов бил синът на царя на Кипър – Адонис. По красота и ум женихът не отстъпвал нито на легендарните герои, нито на младите богове. Афродита била покорена и помолила боговете да бъдат благосклонни към нейния любим. Всичко било простено на всеобщата любимка, но Артемида я предупредила, че хората на острова не бива да убиват нейните свещени зверове.

Веднъж, Афродита и Адонис, хванати ръка за ръка вървяли по брега. Неочаквано от водата се показал огнедишащият Тифон – да кой ли път той посягал към прекрасната Афродита, а тя стиснала здраво ръката на Адонис. Изплашени, двамата хукнали по брега и от бепомощност се хвърлили в морските вълни. И в същия момент по волята на Посейдон двойката се превърнала в пъргави риби, а хванатите им ръце станали завързани във възел ленти. Оттогава Афродите почти не напускала Адонис, а когато той отивал на лов, му напомняла за забраните на Артемида. Ведъж обаче кучето на Адонис,  надушвайки звяр, се хвърлило в храстите и подгонило оттам грамаден глиган. Разяреният звяр се носел направо към юношата. Адонис хванал коипето си, за да прониже животното, но спомняйки си забраните, се поколебал. В същия миг животното с острите си  бивни  разкъсало гръдта на юношата. Като научила за трагедията, Афродите се втурнала на помощ към Адонис, без да забелязва, че острите камъни нараняват босите й нозе. Навсякъде, където падали капки кръв, израствали розови храсти – любимите цветя на Афродита. Когато тя намерила Адонис, той лежал смртно ранен и умирайки молел Зевс да му подари в последния миг целувка от любимата му. Афродита умолявала боговете  да й позволят и тя да умре, за да не се разделя с любимия си. И тогава Зевс заповядал на бога на подземното царство Аид да пуска всяка година Адонис на земята и го направил бог на възкръсващата пролетна природа.

Так и станало – зимата и късната есен Адонис прекарва в царството на сенките, а през останалите месеци – с любимата си в царството на Хелиос. В очакване на срещата всяка година Афродита пробужда нежното цвете на взаимната любов анемония (в други версии се говори за цветето адонис, което ние наричаме горицвет). А на небето боговете поставили като символ на всепобеждаващата любов съзвездието Риби.

Рибите са търсачи на неизвестното, не са от този свят. Рибите са тайнствени, но много адаптивни в ежедневието. Те се движат като поток към другите знаци, но са уязвими и раними. В алхимичните трудове на древните астролози знакът на две свързани риби се разглежда като символ на единството на Духа и Душата.

Водата се свързва с майчината утроба, с женското начало; смята се, че човек трябва да заприлича на вода и кладенец. При това силата и настойчивостта на водата като образ въплъщава и началото, и края на света. „Няма нищо по-податливо от водата, но нейната твърдост е непобедима – казва „Дао дъ Дзин”.
Като цяло водата се разглежда и като поддържаща живота, и като враждебна стихия. Връзката на водата и смъртта е намерила отражение в скандинавската митология, а в другите легенди водата е представена като висша ценност, в същото време нещо безсъдържателно също наричат вода.
В християнската традиция водата е важна част в тайнството кръщение.  Тя символизира пречистване и освещение, а измиването на покойниците означава връщане към изначалното състояние, подразбиращо смърт, но и възраждане и укрепване на жизнената сила в новия свят. В много традиции водата се е смятала за проводник на волята на боговете, посредник в общуването с небето, глашатай на съдбата.

Какво обединява водните знаци?
Всички те са:
•  подвластни на емоциите, притежават достатъчно силна възприемчивост, вътрешна интуиция, променливо настроение;
•  не са лишени от състрадателност;
•  остро реагират на критиката, тежко понасят причинената им обида;
•  имат добра приспособимост и умение да намерят изход от безизходна ситуация на инстинктивно ниво;
•  прекрасно се ориентират в хората, поради което околните им приписват мистични способности.

Недостатъците на хората на стихията ВОДА:
•  неукротима, драматична натура;
•  непостоянно и променливо настроение;
•  склонност към безделие, слабоволие;
•  неумение да се справят с житейски проблеми, склонност да виждат във всичко само лошото;
•  подвластни са на нервна възбуда.

Достойнствата на хората на стихията Вода:
•  комуникативност, дружелюбност;
•  уравновесеност, търпение;
•  привърданост към висши нравствени идеали;
•  склонност към съзидание;
•  способност да разбират намеренията на околните;
•  отзивчивост, притегателност, обаяние.

Еволюцията на водните знаци:
Рак – водната пара (обгръщаща и активно проникваща);
Скорпион - замръзнала вода, ледени кристали (способност да крие намеренията си да успокоява страстите);
Риби – извор, ручей, подпочвена вода (стараят се да заобикалят преградите, без да влизат в противоборство, притежават способност да проникват във всякакви сфери).


Подходящи партньори на водните знаци стават представителите на същата стихия, както и земните Телец, Козирог, Дева. Лошо вървят отношенията с представителите на огнената стихия; относителна хармония е възможна само с хората, родени в последната десетдневка на Риби. С хората на Въздуха представителите на водните знаци могат и да се сработят, но тук много зависи  от отделните индивиди.