четвъртък, 11 август 2011 г.

Зодиакални знаци и притчи: Телец, Дева, Козирог


Стихия ЗЕМЯ


Планината и Магаренцето

Малкото магаренце вървяло по планинската пътека, теглейки малка каручка, натоварена с какво ли не. "Колко е забавно това магаренце - помислила си планината. - Защо мъкне след себе си тези никому ненужни боклуци?"
И решила планината да се пошегува с магаренцето. Хвърлила тя от високото в каручката на магаренцето голям сив камък. Магаренцето както си вървяло, така и продължило да върви."Какво странно магаренце" - помислила планината и хвърлила в каручката още един голям камък. Магаренцето продължавало упорито да тегли своята малка каручка. По пътя го срещали хора и го питали: "Защо мъкнеш със себе си тези безполезни камъни? Не е ли по-добре да спреш и да ги изхвърлиш от каручката? Веднага ще ти стане по-леко."
Но магаренцето гледало неразбиращо хората и цялото в пот, упорито вървяло напред, мъкнейки след себе си каручката с камъните. А Планината все повече и повече се надсмивала и забавлявала с магаренцето, учудвайки се на неговата упорита глупост и подхвърляйки в каручката му още и още камъни.
"Колко е тежък е моят товар" - помислило си магаренцето, задъхвайки се от непосилното бреме. И... издъхнало.


Идеалната камила.

Преди много години четирима учени пътешествали с керван през пустинята Кавир. Вечерта всички заедно седели около голям огън и споделяли впечатленията си. Единодушно се възхищавали от камилите, от тяхната непретенциозност, издръжливост, сила и непостижимо търпение, които наистина били изумителни

"Всички ние владеем перото - казал един от пътешествениците. - Хайде да напишем или да нарисуваме нещо в чест на камилата и да я прославим." С тези думи той взел пергаментен свитък и тръгнал към шатрата, където горяла лампа. След няколко минути той излязъл и показал своето произведение на другите. Бил нарисувал камила, която се изправяла след почивка. Рисунката била толкова сполучлива, че камилата изглеждала като жива.
Вторият влязъл в шатрата и скоро се върнал с кратък делови очерк за качествата на камилите и колко те са важни за кервана.
Третият написал прекрасно стихотворение.
Най-накрая и четвъртият тръгнал към шатрата и помолил да не го безпокоят. Минали няколко часа, огънят отдавна бил загаснал и другарите му вече заспали дълбоко, а от слабоосветената шатра все още се чувало скърцането на перото и монотонно пеене. Цели три дни тримата напразно чакали своя другар, но той така и не се показвал. Най-накрая на петия ден най-прилежният от всички прилежни излязъл от шатрата. Брадясал, под очите му тъмнеели черни сенки, бузите му хлътнали, с уморена походка и с кисело изражение на лицето, сякаш току-що е изял зелен лимон, той се приближил до другарите си и с досада хвърлил пред тях върху килима цяла връзка пергаментни свитъци. На външната страна на първия от тях било написано с едри букви по цялата ширина: "Идеалната камила или каква трябва да бъде една камила..."



Изкачване

Всички му казвали, че този връх е опасен. Всички му казвали, че тази планина е най-високата в света. Всички му казвали, че още никой не е стъпвал там горе, на върха. Но една сутрин той събрал всичко необходимо и потеглил. Изкачването било неимоверно трудно. Много пъти той балансирал върху тънкото острие между живота и смъртта. Усещал тялото си като чуждо и понякога то неохотно реагирало на командите, които мозъкът му давал. Но той продължавал катеренето, стиснал зъби и шепнейки думи, които никой не чувал. Последните метри му се сторили същински ад. И ето мозъкът вече отказвал да разбира къде се намира, често рисувал странни сюрреалистични картини. И тогава тялото поемало върху себе си сякаш непосилната задача и продължавало да се катери нагоре. Стигайки върха в непрогледен мрак, той разцепил околното пространство със зверски вик на победител и потънал в кратък неспокоен сън.
Но изгревът му подарил нови впечатления: на разстояние няколко километра от покорения връх започвал път към планината, която била два пъти по-висока от покорената.