понеделник, 28 май 2012 г.

Няколко думи за затъмненията (28 май-3 юни)


Малцина от нас са добре осведомени за природата и механизма на слънчевите и  лунните затъмнения. Без претенции за изчерпателност, ще дам само онази  информация, която не е лесно да се намери в пресата.

Слънчевото затъмнение  - това е новолуние, при което обикновено два пъти в  годината става видимо наслагване на Лунния диск върху Слънчевия. Лунното  затъмнение е, когато по време на пълнолуние сянката на Земята закрива лунния  диск.
Без да навлизаме в небесната механика, ще споменем  историята на  астрономията.  През VIIIв.пр.Хр.  вавилонските астрономи - астролози (жреци) вече  можели точно да предсказват времето на затъмнението. Още тогава те разбрали,  че лунното затъмнение може да има само при наличие на слънчево  затъмнение - две седмици преди или след него. Значи лунните затъмнения са  страничен продукт на слънчевото затъмнение.


Около IVв.пр.Хр. вавилонците  разбрали, че слънчевите затъмнения са на серии - затъмненията, случващи  се през 18 години, са свързани помежду си. Това е едно постоянно растящо, а  после затихващо затъмнение. Цикълът е около 1300 години. През Х в.сл.Хр.  един грък на име Судас, нарекъл тези серии от цикли сарос (сарос означава  повторение). Всяка серия започва с минимално частично затъмнение на Северния  или на Южния полюс, след малко повече от 18 години такова затъмнение се  случва малко по-близо до екватора и покрива по-голяма площ. За 650 години се  случват приблизително 36 затъмнения от определена серия и те се случват вече във вид на пълни слънчеви затъмнения. После в продължение на следващите 650  години затъмненията от една и съща серия се отдалечават от екватора към  противоположния полюс, намалявайки. И се изчерпват на противоположния  полюс, завършвайки като малко частично затъмнение. Получава се така, че  затъмненията от една серия за 1300 години покриват земното кълбо, движейки се  от едниия полюс до другия. Едновременно с това такова е поведението и на  останалите затъмнения от другите серии, половината от които се движат в  противоположна посока.

Сериите Сарос, започнали на Северния полюс, се отбелязват с буквата N и  пореден номер, а тези започнали в Южното полукълбо с буквата S и пореден  номер. Ако за година стават средно 2 слънчеви затъмнения, значи през  следващите 18 години едновременно активни са не по-малко от 36 различни  серии на Сарос. Сенките от слънчевото затъмнение като очертани с тъмна  четка ивици за хилядолетия са изрисували плътно цялото земно кълбо и  продължават и сега. И така - всяко астрономическо събитие не е случайно,  изолирано астрономическо събитие, а част от единен процес.

Промяната на  електромагнитното поле на Земята в момента на затъмнението влияе върху  всичко, което се случва на Земята. Значи затъмненията са инструмент за  влияние на Слънцето, Луната  и близкия Космос върху Земята и всичко, което е  върху нея. Което и трябваше да разберем като начало. Без да се задълбочаваме,  това е просто едно доказателство, че Земята плува в Космоса не сама по себе си, а  като част от единна енергийна система, слънчевата система, подлагана на  влияние отвън. Това е информация за размисъл.

Ето седмичната астропрогноза за всеки зодиакален знак.