сряда, 29 юни 2011 г.

Астромитология: Легендите за зодиакалните знаци


Можем да си представим митологията като символ на онази историческа епоха, когато е бил роден в съзнанието на човека образът, отразяващ житейските реалии. Какво може да ни даде днес познанието за древните митове? Астрологията използва принципа на свиване на редица образи в един, за да могат после те да бъдат разгърнати в нов ракурс, в друга реалност на живота. Митологията разкрива философското виждане за света. А образите от митологияга обръщат човека към корените на неговото съзнание.
Например в периода, когато народите усвоявали територии, в тях се е формирал образът на бога-покровител, който помага в процеса на самоосъзнаване, позволява им да получат плодовете от своя труд, управлява съдбата на потомците им. 

Митовете позволяват да се види системата от астрологични представи, които в съвременния живота са стихийни. Образите на боговете, традиционно взети от митологията, лягат върху онзи модел, върху който се гради астрологията (отношенията в Зодиака), изясняват признаците, идеите на знаците и планетите.

Митовете на стихията ЗЕМЯ
Всички зодиакални знаци от тази стихия, са женски.

Телец – митът за вечната любов

 Прелитайки над Сидон, Зевс видял как в пролетната ливада младите момичета се веселят и плетат венци от ярки цветя. Най-прекрасната от всички девойки била Европа – дъщерята на местния цар Агенор.

Rembrandt: THE ABDUCTION OF EUROPA (1632)


Зевс се спуснал на земята и се появил в образа на бял бик, чието руно преливало в златисто, на челото му имало петно с форма на сребърен полумесец. Девойките започнали да го галят и хранят. Но бикът избрал Европа, започнал да й ближе ръцете, легнал на тревата в краката й. Развълнуваната Европа го прегърнала за шията, целунала го по челото и приседнала на широкия му гръб. В същия миг бикът скочил, хвърлил се в морето и заплувал, разсичайки вълните със скоростта и сръчността на огромна риба. Европа се изплашила, но виждайки, че вълните отстъпват пред нейния бик, а до него плуват нереидите – дъщерите на морския бог Нерей, делфини и други безкрайно красиви морски същества, се успокоила, доверявайки се на волята на божествения си покровител. Скоро на хоризонта се появил Крит, родната земя на Зевс. Там Европа станала жена на Зевс и му родила трима синове – Минос, Радамант и Саридон. С времето тя станала царица на Крит, омъжила се за критския цар, а по-късно наследник на престола станал Минос.
А Зевс поставил образа на божествения бик на небето. Съзвездието Телец (или Бик) напомня за неговата велика любов към Европа.  И името на нашия континент е свързано с този мит.


Дева – митът за майчината любов

В гръцката митология Персефона е дъщеря на Зевс и богинята на плодородието и земеделието Деметра. Персефона, която майка й много обичала, се наслаждавала на прекрасните цветя по полята на Елада, полета на водните кончета и пеперудите, песните на пойните птички, зелените поляни, пищните дървета, реките и езерата, по чиято повърхност играели хиляди слънчеви зайчета.
Младата богиня обожавала светлия свят на Хелиос – бога на Слънцето, който бил брат на майка й.
Но нито тя, нито нейната майка или чичо знаели, че Зевс е обещал да даде Персефона за жена на бога на подземното царство, неговия брат Аид (Хадес).
Веднъж Персефона лудувала с приятелките си, опиянена от красотата на обикновените полски цветя. Неочаквано в тревата момичетата намерили цвете с невиждана дотогава красота и омайващ аромат. Гея, богинята на земята, го била отгледала по молба на Аид.

Щом Персефона докоснала това странно цвете, земята се отворила и се появила странна колесница с впрегната четворка черни коне, която управлявал Аид. Той вдигнал замаяната, полусънена Персефона и я отнесъл в своя дворец в подземното царство. Убитата от мъка Деметра се облякла в черни дрехи и тръгнала да търси дъщеря си. Това се случило в края на август.
Мрачни времена настъпили за всичко живо, природата тъгувала. Животът замрял. Градините не раждали плодове, ливадите повехнали, полето на дало зърно. Настъпил глад. Гибел заплашвал всичко живо. Боговете започнали да молят Зевс да каже на Деметра истината за Персефона. Но научавайки истината, богинята още повече затъгувала по дъщеря си. Тогава Зевс изпратил Хермес при Аид с молба да пусне жена си на земята, за да се види Персефона с майка си. Аид не посмял да не се вслуша в по-големия си брат Зевс. Но преди да пусне жена си, й дал да глътне зърна от нар – символ на здрави брачни окови.

Персефона се върнала за известно време при майка си. Като видяла дъщеря си, Деметра толкова се развълнувала, че се разплакала от радост. Тази влага напоила земята и нежна трева покрила полето, дърветата се раззеленили. Скоро се люшнали житните ниви. Природата се събудила за нов живот.
Така се появил годишният цикъл в живота на растителната природа. Оттогава по заповед на Зевс Персефона можела да прекарва две трети от годината с майка си и една трета - с мъжа си. Когато Персефона е в царството на Аид, унинието напада Деметра, природата замира, а на земята настъпва зима. Но всяко връщане на дъщерята при майката в света на Слънцето - Хелиос  изпълва всичко живо с енергия, с жизнени сокове и води след себе си пролетта. Така е възникнала смяната на годишните времена.
Ето защо изобразяват Персефона като млада красавица с наръч цъфнали класове и я смятат за богиня на пролетта, сестра на богинята на царството на цветята и растенията Флора. На нея е посветено забележителното съзвездие на небето – Дева. А най-ярката звезда в съзвездието Дева се нарича Спика, което означава „житен клас”.

Козирог - същество митично – наполовина козел, наполовина  - риба

Богът на виното и празниците Дионис покорявал всички с веселие и щедър нрав, жизнелюбие и обаяние. Той учил хората да отглеждат грозде и да правят от него сгряваща душата и сърцето напитка – искрящо вино. Под звуците на флейтите и свирките на весела свита той пътешествал по горите, полята и планините на Елада. Заобикаляли го красиви девойки, украсени с венци – менади, умеещи да развеселят Дионис с танци, харити – нимфите на женския чар и женственост, Ефросиния – богинята на радостта, както и козлоноги, рогати сатири, състезаващи се във весели игри и кръшни ритми, и предвождащият ги бог Пан.

Веднъж с шумната си весела свирня Пан събудил чудовищния дракон, наречен Питон. От страх Пан се хвърлил в дълбокия ручей. И Дионис, за да го скрие от Питон, превърнал Пан в козел с голяма рибя опашка вместо крака. Но трагичните обстоятелства трансформират личността. И страхът се преродил в смелост. Козелът започнал да участва в битките на боговете. Той се появявал на бойното поле във вид на същество полукозел-полуриба, с което хвърлял в панически ужас околните. Така се появил Козирогът, който по-късно боговете поставили на небето като съзвездие със същото име.

Развитието на способностите и прераждането – ето какво символизра Козирогът. Неговата планета Сатурн е доста мрачна и оцветява в черно много неща. Но от гледна точка на химията въгленът и диамантът са едно и също нещо, и Козирогът е в състояние да накара въглена да сияе и искри на слънцето като диамант.

Еволюцията на знаците от стихията Земя

Телецът е акуратен педант и естет, любител на битовия комфорт, стремящ се към хармония във всичко, което го обкръжава.
Девата е акуратен педант на „духовно” ниво, грижи се повече за хармонията на вътрешния мир, отколкото за решаването на битовите задачи. Стремежът към душевно равновесие формира неговия начин на мислене и понякога поражда известни странности в навиците; за мнозина представители на знака това се превръща в религия.
Козирогът е реалист, който знае какво иска и как да го постигне. Отличава се с целеустременост и трудолюбие. Козирозите не чакат подаръци от съдбата и полагат усилия, за да получат това, което искат.

Какво обединява земните знаци:
•  опитите да скрият своята слабост под затвореност, твърдост, агресивност;
•  съчетанието на сила и откритост.

Техните достойнства:
•  надеждност, практичност;
•  умение разумно да се разпореждат с парите;
•  справедливост, последователност.

И недостатъци:
•  скучен характер, песимистичен поглед върху действителността;
•  скъперничество, бездушие, твърдост (безкомпромисност) спрямо себе си и околните.

Митовете за боговете могат да ни дадат много за разбирането на онези първични качества, които са формирали образите на планетите и зодиакалните знаци. И на онези, които се интересуват от тази най-древна наука, могат да им помогнат да разширят и преразгледат битовите представи за планетите и знаците.
(Следва продължение)